В началото 400-те удара" трябваше да бъде късометражен филм или първата сцена от филм, който желаех да посветя на детството. Заглавието, предвидено за тази сцена, беше "Бягството на Антоан". Идеята, която ни вдъхновяваше по време на работата, бе да обрисуваме младостта - не с обичайната разнежена носталгия, а напротив: като "лош период", който трябва да бъде изживян. Бях пуснал обява във в. "France-soir", за да намеря 13-годишно момче. Целта ми бе да открия по-скоро морална, отколкото физическа прилика с детето, което ми се струваше, че съм бил." Фр. Трюфо
Жюли (Жулиет Бинош) е на ръба на самоубийство, след като губи съпруга си и дъщеря си в автомобилна катастрофа. Страхът, обаче взема надмощие и вместо това, младата жена решава да започне да гради живота си отначало. „Три цвята: синьо” е първият филм от трилогията на Кшищоф Кешловски, която той заимства идеята на националния трибагреник на Франция - свобода, равенство, братство. Филмът е носител на множество международни награди, включително и „Златен лъв” от фестивала във Венеция.
Париж, началото на века. Жюл и Жим са неразделни приятели. Жюл, обичайно стеснителен пред жените, е лудо влюбен в Катрин, и решава да се ожени за нея. Той решава да я представи на своя приятел и моли Жим да не прибавя Катрин към своите любовни завоевания. След войната Жим гостува на двамата съпрузи и на тяхната дъщеря. В семейството се е настанило неразбирателството и Жюл се страхува, че Катрин ще го напусне отново. Катрин и Жим си признават тяхната дълго потискана любов...
Младият Харолд живее в свой собствен свят, изпълнен с опити за самоубийство и погребения, за да се откъсне от мизерията на семейството си. На едно погребение Харолд среща 80-годишната Мод, която също живее в свой собствен свят. След срещата на двете противоположности двамата осъзнават, че техните различия не са от значение и стават най-добри приятели.
Онова, което слага тежък отпечатък върху филма и му придава учудващ отзвук е описанието на двойката млади убийци. Признавам, че тяхната история ме накара да изтръпна и да се замисля върху психологията на това младо "загубено" поколение, заслепено от парите и успеха, на който нашето общество не предлага други закони, освен тези на джунглата и друго право, освен това на по-силния.
Филмът-емблема на френската "нова вълна". Анархизмът на Мишел Поакар, героят на Белмондо, е протест срещу света, който е побрал в себе си безизходицата. Това е един протест без цел и перспектива, породен от някаква вътрешна необходимост една забравена и ненужна чистота, която не може да изяви себе си освен чрез брутален нихилизъм.
Лос Анжелис, 7:07 вечерта: Корки, която пуши цигара от цигара, качва филмовата агентка Виктория Снелинг в таксито си и съвсем непреднамерено я убеждава, че пасва за ролята, за която Снелинг търси актриса. По същото това време таксиметрови шофьори по света също качват пътници и тези срещи на пръв поглед нямат никакви последствия: в Ню Йорк непохватният имигрант от Източна Германия Хелмут Грокенбергер предава волана в ръцете на чернокожия ЙоЙо; в Париж шофьор от Брега на Слоновата кост обсъжда зрението и секса със сляпа, агресивна жена; в Рим екзалтиран шофьор изповядва плътски тайни от миналото си пред свещеник; а в Хелзинки меланхоличният Мика успокоява трима пияни със своята безкрайно тъжна история. Както винаги във филмите на Джармуш, докато петте последователни разказа се движат към своите неочаквано покъртителни заключения, в играта има и доза експерименталност. И все пак това е филм с голяма топлота. Героят е на първи план през цялото време, а изпълненията са страхотни.
Умна, но неразумна новозавършила студентка получава работа като асистентка на Миранда Пристли, взискателната главна редакторка на списание за висша мода.
Оставени сами в Париж, докато родителите им са във ваканция, Изабел и Тео, канят Матю, млад американски студент, да остане в техния апартамент. Там те живеят по свои собствени правила и експериментират с емоциите и сексуалността си, увлечени в поредица от все по-предизвикателни мозъчни игри. Разказана на фона на бушуващите политически събития от пролетта на 1968 г. в Париж, когато гласът на младите хора предизвиква отзвук в цяла Европа, "Мечтатели" е история за самопознанието, в която 3-ма студенти взаимно се изпитват, точно колко далеч са готови да отидат.
Срамежливият Стефан се завръща в родния си град, за да започне нова работа. Когато перспективното предложение не успява да удовлетвори очакванията му, Стефан се успокоява благодарение на близката си връзка с щурата му съседка Стефани. Тяхната разцъфтяваща любов най-после пробужда увереността, която необщителният Стефан преди е успявал да изрази само в сънищата си.
Педагог, който не е нито тесногръд, нито излишно строг, често успява да изненада учениците с екстравагантната си прямота. До момента, в който те не започват да подлагат на съмнение методите му на обучение.
Пол е 45-годишен американец, живеещ в Париж, чиято съпруга току-що се е самоубила. Той среща с 2о-годишната Жан. Двамата дори не си казват имената, нито разговарят, а веднага правят любов в огромен празен апартамент. Уязвимостта на Пол, раните и болката на остаряващ, гневен и изолиран мъж са представени не чрез диалозите му с Жан, а в дългите му монолози, разкриващи не само характера на персонажа му, но и на самия актьор. Брандо представя Пол като трагичен герой, брутален в сексуалните си връзки, егоистичен и безчувствен в своите изисквания спрямо Жан.
Американката Кейт открива, че Париж наистина е градът на любовта, макар и не по начина, по който е очаквала. Кейт изпитва отчаян страх от летене и отказва да придружи в Париж годеника си Чарли. Той й се обажда с изненадващото признание, че се е влюбил във французойка, и че разваля годежа им. Кейт преборва страха си и се качва на самолета, решена да си го върне. Неин спътник е Люк Тесие, крадец, който напъхва в багажа й скъпо бижу, за да го прекара през митницата. Това го кара да бъде непрекъснато по петите й и неочаквано за себе си, той се влюбва в нея. Оказва се, че любовта е подготвила изненада и за двамата. Кейт попада на място, в което всичко може да се случи с мъж, който ще направи всичко възможно то да се случи…