Централна гара Бразилия е разказ за една жена, която си изкарва хляба на Централната гара с писане на писма на неграмотни хора до техните роднини. Един ден нейна клиентка я моли да съчини писмо до мъжа й, който никога не е виждал сина си Жозуе, момче на 9 години. На излизане от гарата майката е блъсната от автомобил и Жозуе остава сам. Дора - така се казва писарката - прибира момчето у дома си без особен ентусиазъм и заедно тръгват да търсят изчезналия баща. Започва едно увлекателно пътуване към сърцето на Бразилия, пътуване изключително емоционално и разтърсващо, което променя душевността и на двамата герои - старата дама и детето. По време на пътуването те истински се сприятеляват...
Заснет на фона на всеобхватните гледки от Уайоминг и Тексас, филмът разказва историята на двама млади мъже – работник в ранчо и родео каубой, които се срещат през лятото на 1963 и неочаквано създават връзка за цял живот - такава, която със своята сложност, радости и тъжни моменти остава като завет за трайността и силата на любовта. През една ранна утрин в Сигнал, Уайоминг, Енис Дел Мар и Джак Туист се срещат на опашката за назначаване на работа при местния фермер Джо Агуайър. Светът, в който Енис и Джак са родени, се променя с бърза скорост и едновременно с това се развива едва-едва.
Невидими, ангелите Дамиел и Касиел се запознават с обитателите на Берлин, чиито най-съкровени мисли могат да слушат. В цирка Дамиел наблюдава акробатката на трапец Марион. Ангелите посещават снимачна площадка, където Питър Фолк се снима във филм. Фолк усеща присъствието на Дамиел; говори му, препоръчвайки му радостта на чувствата. Дамиел казва на Касиел, че е решил да стане човек, и влиза в материалния свят. Питър Фолк споделя, че и той е бивш ангел. Дамион се присъединява към Марион в рок-клуб, където свири Ник Кейв. Тя произнася монолог, преди да се отдаде на целувката му. Касиел наблюдава как те започват живота си заедно. НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ Кан '87 - Най-добър режисьор Европейски филмови награди '88 - Най-добър актьор в поддържаща роля (Курт Бойс), най-добър режисьор Сао Пауло '88 - Наградата на публиката
Награденият с девет Оскара исторически филм на Бернардо Бертолучи разказва истинската история на последния император на Китай, Пуи. За основа на сценария е послужила автобиографичната книга написана от самия Пуи, а в главните роли се превъплъщават Джон Лоун, Джоан Чен и Рик Йънг. Филмът обхваща както годините в които Пуи управлява Китай и е обект на възхищение от страна на милиарди хора, така и неговото изпълнено с предизвикателства детство. Освен с аристократичното си потекло и отношението му относно нахлуващите японски сили Пуи става известен и с разпуснатия си начин на живот и упадъка, който започва да го заобикаля. Филмът на Бертолучи също така разглежда и този период от живота на Пуи в който той живее и се прехранва като обикновен селски работник. За работата си по "Последният император" Бернардо Бертолучи получи "Оскар" в категорията "Най-добър режисьор".
Любимият, фирмата „Кастро”, кварталът и красивият град дават сила на Милк и той изненадва и Скот, и самия себе си, като се превръща в истински говорител на промяната. Милк се стреми да постигне равни права и възможности за всички, а голямата му любов към града и неговите жители му спечелва подкрепа от млади и стари, нормални и хомосексуалисти във времена, когато предразсъдъците и насилието срещу обратните открито се смятат за норма.
Михаел и Бруно са полу-братя със сложен и неуравновесен сексуален живот. Те имат сложно и незавидно детство, отгледани от баби и в приюти, след като тяхната майка - хипи, ги изоставя. Години по-късно Михаел е блестящ математик и молекулярен биолог, който се интересува от генетичните заложби на жените докато прави опити да клонира човек. В същото време Бруно е напълно обладан от сексуалните си желания, но успява да намери удовлетворение единствено в мастурбирането или с проститутки.