Един от най-експерименталните филми на Хичкок! "Въжето" е историята на двама млади гейове, решени да докажат своето интелектуално и духовно превъзходство. Те убиват свой приятел и скриват тялото в сандък в гостната, за да видят дали някои от поканените на вечеря ще заподозре нещо. Конструиран изцяло от немонтирани 10-минутни сцени, заснет сред красиво построен декор, филмът е виртуозна демонстрация на техника, но липсата на монтаж неизменно забавя действието, налагайки камерата да се мести от персонаж на персонаж при диалозите. На тематично ниво филмът е далеч по-успешен. Докато споровете за Ницшеанската философия между Брандън, Филип и техния професор (чиито идеи неволно са провокирали убийството) не са сред най-проницателните, по-интересен е начинът, по който потайната аморалност на Хичкок ни кара, благодарение на съспенса, да симпатизираме на убийците. Като се прибавят черният хумор и силните изпълнения на Дал, Грейнджър и Стюарт, получаваме особено, провокативно развлечение.
Нана е продавачка в Париж, която след развод от съпруга си Пол се опитва да стане актриса. След като гледа мълчаливия класически филм на Драйър „Страстта на Жана д'Арк”, тя напуска тази идея и става проститутка. Филмът е разделен на 12 снимки, които се провеждат в кафене, в звукозаписно студио, в полицейски участък и по улиците на Париж.
Предизвикал объркване сред защитниците на околната среда в САЩ, този филм е за самоналагането на бившия американски вицепрезидент Ал Гор - потънал преди това в политическа забрава - като влиятелен лектор по въпросите на климатичните промени. Мултимедийната презентация на Гор е хит сред лекторските общности в Щатите, предизвиквайки одобрението дори на тези, които са го отписали заради липса на мярка.
Питър (Майкъл Пеня) е баща, който е измъчван от повтарящ се сън - как губи семейството си. Кошмарът става реалност, когато на планетата нахлуват разрушителни сили. В борбата си за оцеляване Питър намира неподозирана и непозната сила, която ще ги спаси.
Психологът Крис Келвин още скърби за смъртта на съпругата си рея, когато неговият колега Гибарян се обръща към него с молба да проучи все по-налудничавите събития, разиграващи се на космическата станция „Прометей“. Докато пристегне там, Гибарян се е самоубил, оставяйки след себе си потайния, бъбрещ несвързано Сноу и параноичната, резервирана Гордън.
През 1959 г. в Алжир има бунт. Албер Камю пише писмо до майка си, в което я убеждава да напусне страната и да се присъедини към него във Франция. Той си спомня детството и последните десет години от живота си, любовта на живота му и спора със Сартр. Биографията на Албер Камю, един от най-големите представители на екзистенциализма.