Когато пет жени и един мъж се събират, за да обсъждат любимите си романи от английската писателка, те осъзнават, че сърдечните терзания на Ема, мистър Дарси и сестрите Бенет не са много по-различни от техните собствени. Откривайки утеха, остроумие и мъдрост сред страниците и един от друг, те разбират, че когато става дума за любов, единственото, което трябва да направят е да се запитат: „Какво би направила Джейн?”

Марселин е актриса, около 40-годишна, неомъжена и без деца. Започва репетиции за пиесата на Тургенев "Месец на село". Денис, режисьорът, й се възхищава силно и й обещава, че ще я напpaви щастлива на сцената - тя ще сияе. Но нещата не се paзвиват по план. Денис представя Марселин на асистентката си, Натали. Двете жени са били заедно в театpaлното училище преди двадесет години. Натали й казва, че е трябвало да предаде актьорството и че има съпруг и деца. Maрселин и Натали се оглеждат една друга като в огледало, всяка вижда в другата живота, който не е имала, мечтите, от които не се е отказала. Срещата им е първата от серия трусове, които ще преобърнат живота на Maрселин с главата надолу.

Малката Виктория се появява на бял свят тъкмо навреме, за да осуети плановете на майка си за емиграция и за да стане горда носителка на титлата "Бебе на десетилетието" за 1980 г. Нежелано и отхвърлено от жената, която би трябвало да има най-силна връзка с него, детето израства като тираничното и глезено отроче на Партията и в частност – на държавния глава, който изглежда няма нищо против да се прави на клоун само за да получи една усмивка от своята любимка. Падането на Желязната завеса и смяната на управленския строй слагат край на охолния живот на Виктория и възобновяват надеждите на нейната майка за имагинерно светло бъдеще. Пропастта между двете обаче е твърде дълбока, за да бъде запълнена в рамките на едно детство.