Филмът представя сагата за фамилията Корлеоне. Изрисува се смразяващата картина на възхода на една сицилианска фамилия, на загубата на властта и влиянието и в Америка, както и предаването им от баща на син. Майсторски се балансират сцените от семейния живот и отвратителния престъпен бизнес, в който са въвлечени членовете на семейството.
Тод Андерсън е момче, изпратено да учи в училището, което са завършили по-големите му братя. Неговият съквартирант, Нийл е изключително умен и популярен младеж, но е принуден да се подчинява на заповедите на баща си. Заедно с другите от класа си, Нийл и Тод, се запознават с професор Кийтинг, техният нов преподавател по английски. Той им разказва за "Обществото на мъртвите поети" вдъхновява ги да обичат поезията и ги окуражава да живеят както те искат. Всеки по различен начин прави това и променя живота си завинаги.
Хонконг, 1962 г. Главният редактор на местен ежедневник Чоу и съпругата му се преместват в нова жилищна сграда, чиито обитатели са най-вече от шанхайската общност. Скоро той се запознава с Лиджън - много красива млада жена, която също неотдавна се е нанесла със съпруга си. Тя е секретарка в експортна фирма, а съпругът й е представител на японска компания, което означава, че често пътува по работа. Тъй като собствената му съпруга нерядко отсъства, Чоу започва да прекарва все повече време в компанията на Лиджън.
Четирима приятели от малко градче в Орегон – чувствителният Горди, печеният Крис, ексцентричният Теди и особнякът Върн, се отправят да търсят тялото на изчезнал тийнейджър. В стремежа си да станат герои в собствените си очи и в тези на съгражданите си, те тръгват на двудневна експедиция, превърнала се в одисея, при която те откриват самите себе си. Четиримата пушат, разправят си небивали истории и ругаят, защото им харесва, и заедно посрещат трудностите по пътя си.
Награденият с девет Оскара исторически филм на Бернардо Бертолучи разказва истинската история на последния император на Китай, Пуи. За основа на сценария е послужила автобиографичната книга написана от самия Пуи, а в главните роли се превъплъщават Джон Лоун, Джоан Чен и Рик Йънг. Филмът обхваща както годините в които Пуи управлява Китай и е обект на възхищение от страна на милиарди хора, така и неговото изпълнено с предизвикателства детство. Освен с аристократичното си потекло и отношението му относно нахлуващите японски сили Пуи става известен и с разпуснатия си начин на живот и упадъка, който започва да го заобикаля. Филмът на Бертолучи също така разглежда и този период от живота на Пуи в който той живее и се прехранва като обикновен селски работник. За работата си по "Последният император" Бернардо Бертолучи получи "Оскар" в категорията "Най-добър режисьор".
Всяко едно убийство на известна личност ражда различни версии за конспирации. Изключение не прави и това на президента Джон Ф. Кенеди. Десетки са теориите за случилото се на 22 ноември 1963 г. Областният прокурор на Ню Орлиънс, Джим Гарисън започва собствено разследване по случая, но настойчивостта и арогантността, с които действа, не се нравят на всеки и това поставя живота му и този на семейството му в опасност. Той обаче не се спира пред нищо и скоро открива следа, която води към войната във Виетнам...
Франк Лукас е тихия и невзрачен шофьор на един от криминалните босове в града. Но когато шефът му внезапно умира, Франк се заема с изграждането на своя собствена империя, решен да реализира визията си за Американската мечта. С находчивост и стриктна бизнес етика, той концентрира цялата вътрешна търговия с наркотици, заливайки улиците с по-чист продукт на по-добра цена.
Джордж Форман е легендарен професионален боксьор в тежка категория. След като прекарва детството си в бедност, Форман насочва цялата си естествена агресия към постигане на титлите златен олимпийски медалист и световен шампион в тежка категория. След години на успешна кариера, след като е бил близко до смъртта, Форман замени боксовия ринг с проповядване и служба на църквата. Но виждайки нуждата на боксовата общност от духовно и финансово ръководство, Джордж Форман се връща на ринга и отново влиза в историята, като стана най-възрастният шампион в тежка категория и доказа, че всичко е възможно в бокса, независимо от възрастта.
Като черпи вдъхновение от класическите второкласни научнофантастични филми от 50-те години и от нарастващите увлечения по теориите на конспирациите, Гийермо дел Торо представя искряща приказка за необяснимото, която ще достави удоволствие на всички киномани. В разгара на Студената война, в тайна американска лаборатория млада няма жена започва да общува със странно водно създание. Илайза, чиито единствени приятели са съседът й – художникът гей Джайлс, и колежката й – чистачката Зелда, е разтревожена от поведението на шефа на изследователския екип Скрикланд, който третира създанието просто като твърде голям лабораторен плъх. Друг от екипа учени, поддържащ съмнителни връзки, е доста по-любопитен, особено когато вижда как между Илайза и създанието се заражда връзка.
Филмът представя съзряването на четирима тийнейджъри през последната им лятна нощ, преди да постъпят в колеж. Те откриват нови емоции в състезанието с автомобили. Вдъхновението и крайпътните мотели водят до носталгично връщане към началото на 60-те години.
Историята се върти около турнето, което двамата прочути актьори предприемат из Великобритания през 1953 година. Оказва се, че годините вече им тежат, златното време на крале на комедията в Холивуд е отминало безвъзвратно, а бъдещето пред тях е повече от несигурно… Въпреки напрежението от напрегнатия график и с подкрепата на съпругите си Люсил и Ида, отдадеността на двамата професионалисти към представленията, както и привързаността им един към друг им дават сили да продължават смело напред…
„Военнополева болница“ (на английски: MASH) е американски филм от 1970 година, военна комедия на режисьора Робърт Олтмън по сценарий на Ринг Ларднър, базиран на романа „MASH: A Novel About Three Army Doctors“ (1968) от Ричард Хукър. В центъра на сюжета са група мобилизирани хирурзи във военнополева болница по време на Корейската война, чиито ексцентрични опити да се справят със стреса от работата скандализират част от кадровите офицери. Главните роли се изпълняват от Доналд Съдърланд, Елиът Гулд, Том Скерит, Сали Келърман, Робърт Дювал. „Военнополева болница“ печели Голямата награда на фестивала в Кан, „Златен глобус“ за мюзикъл или комедия, както и „Оскар“ за адаптиран сценарий, като е номиниран и в четири други категории. На базата на филма е създаден и едноименен сериал.
Това е черна комедия, чието действие се развива през 60-те години в малко холандско градче, което се състои от една улица. Когато майка му е обявена за светица, а объркването на баща му става прекалено, малкият Томас се вманиачава на тема "международни новини". Освобождаването на белгийско Конго е сред най-актуалните събития и Томас се изживява като Лумумба - един от претендентите за нов лидер на страната. Фантазиите му са поощрявани от Плаг - местният пощальон, който има навика да чете всички пристигащи писма. Така той е наясно с всички шантави интимни тайни на обитателите на градчето.
Ловът на вещици в развлекателната индустрия от ерата на сенатора Маккарти през 50-те години е в основата на тази трагикомична история. Хауърд Принс (Уди Алън) е касиер в бар, който си заработва допълнително като букмейкър на дребно без особен успех. Един ден старият приятел на Хауърд, Алфред Милър (Майкъл Мърфи) - преуспяващ телевизионен сценарист, му прави бизнес-предложение. Левите политически възгледи на Алфред са станали причина той да бъде включен в "черните списъци" и вече не може да си намери работа. Алфред моли Хауърд да играе "подставено лице" - Хауърд ще си слага името на сценариите на Алфред, ще ги продава, и ще взема част от хонорара за всички причинени неприятности. Новата му кариера като "писател" е мигновен успех за Хауърд, и скоро той върши същата услуга за още неколцина сценаристи, попаднали в "черните списъци".
Блестящ синтез на търсенията, характерни за киното на 60-те. "Политиката е неимоверно сериозен и мъчителен въпрос, също като силната любов." Ален Рене НАГРАДАТА "БУНЮЕЛ" на испанските журналисти НАГРАДАТА НА ФИПРЕССИ, Кан, 1966 НАГРАДАТА "ЛУИ ДЕЛЮК", 1966