„Процесът срещу Морант“ е един от най-известните австралийски филми, разказващ историята на предателства и несправедливост по време на война. Хенри Морант (Едуард Удуърд) е англичанин, който живее в Австралия в края на 19 век. Когато избухва войната между Англия и бурите (наследниците на холандските колонизатори в Южна Африка), Морант и други австралийци се явяват като доброволци на страната на британската армия. По нареждане на командирите си Морант контролира екзекуцията на няколко бурски затворници. Оказва се, че един от тях е немец – за да запази мира с Германия, Англия се съгласява да изправи пред военен съд Морант и двама други войници.
Великолепна възстановка на нюйоркските предградия от началото на XX в. - от безупречните декори и костюми до страхотната рагтайм музика, композирана от Ранди Нюман. Галерията от образи в романа - разкрити в няколко преплитащи се сюжетни линии - е редуцирана във филма до трагичното търсене на справедливост от черен мъж. Все пак повествованието е представено интересно и филмът достига до въздействаща развръзка.
Kиĸтaй, Πeĸин 1900г. Движeниe нa фaнaтици, нapeчeни бoĸcepитe, нaпaдa вcичĸи чyждeнци. Hиĸaĸвa гapaнция зa бeзoпacнocт нямaт дopи диплoмaтитe. Изпpaвeни пpeд pиcĸoвeтe нa гpaждaнcĸa вoйнa, чyждитe диплoмaти cи opгaнизиpaт въopъжeнa oxpaнa. B Πeĸин пpиcтигa мaйop Maт Лyиc cъc cпeциaлнa миcия дa ocигypи бeзoпacнocттa нa aмepиĸaнcĸия пocлaниĸ. Зaeднo c гeнepaлния ĸoнcyл нa Beлиĸoбpитaния, cъp Apтъp Poбинcън, тe пpeвpъщaт пocoлcтвoтo в cъщинcĸa ĸpeпocт. Битĸaтa пpoдължaвa.
Емилиано Сапата Саласар е мексикански революционер, един от водачите на Мексиканската революция. Изключително популярен сред селяните и индианците в южната част на страната, той е определян от по-консервативните си съвременници като варварин, терорист и бандит. Днес многобройни улици, училища, както и повече от десет града в Мексико носят неговото име.
Момиче е изпратено със сестра си в сиропиталище в сърцето на Франция. То напразно чака всяка неделя баща му да дойде да го вземе. Кабаретна певица със слаб глас, която пее пред публика от пияни войници. Скромна шивачка, която прави подгъви в задната стая на провинциална шивачница. Млада кльощава любовница, на която Етиен Балсан предлага безопасен живот сред упадъчни безделници. Влюбена жена, която знае, че няма да стане ничия съпруга дори на Бой Капел – мъжът, който отвръща на чувствата й. Бунтовница, която се чувства потисната нравите на своето време и се облича в дрехите на любовника си. Това е историята на Габриел Шанел, която започва живота си като своенравно сираче и след изключително пътуване се превръща в легендарен дизайнер, който олицетворява съвременната жена и във вечен символ на успех, свобода и стил.
Поглед към състоянието на земната природа, предлагащ визионерски и практични решения за възстановяване на екосистемите на планетата.
Джон Дилинджър е един от най-прословутите гангстери в историята на САЩ. Обаятелен и опасен, легендарният банков обирджия става обществен враг номер едно и основна мишена на Дж. Едгар Хувър, неговото все още прохождащо ФБР и най-добрият му агент Мелвин Първис. Но освен престъпник, преследван от закона, Дилинджър е и герой за масите. Няма банка, в която не може да проникне и затвор, който да го удържи. Дори и агентът застрелял „Красавеца” Нелсън, впечатляващият Първис (провъзгласен от пресата за „Кларк Гейбъл на ФБР”) не може да се мери с Дилинджър и неговата банда от „обществени врагове”.
Главната роля в многонационалната продукция е поверена на РАЛФ ФАЙНС (Английският пациент). Действието започва към края на 18 век и завършва с унгарската революция през 1956 г. Реалистичното отразяване на действителността, талантливата актьорска игра и майсторски написаните сценарий и музика водят до номинирането на филма в много международни конкурси и съответно до получаване на многобройно награди.
Филмът представя най-бурните години от живота на една гениална жена: между 1905 г., когато Мария Кюри отива в Стокхолм с мъжа си Пиер Кюри, за да получи Нобелова награда за откриването на радиоактивността, и 1911 г., когато получава втората си Нобелова награда, след като се е опълчила като учен и като жена на доминираната от мъже академична общност във Франция. "Възхищавам се на Мария Кюри и свободния й дух. В онези години тя не се е интересувала от никакви правила. Мария Кюри винаги се е фокусирала върху проблемите, които е смятала за значими. Правейки това, Кюри е останала напълно вярна на себе си. Всички ние можем да научим нещо от нея. Изумително е, че е имала смелостта да го прави, особено във времена, когато всичко е било много по-трудно, отколкото е днес." Мари Ноел за Cineuropa.org