В един студен зимен ден пасторът на малка селска църква изпълнява ритуалана на Светото причастие, въпреки, че преживява тежка и остра криза на вярата си. След службата той се опитва да утеши един тревожен рибар, но всъщност му говори единствено за своите объркани отношения с Бога. За да го утеши в загубата му на вяра, местната учителка му предлага любовта си. Но свещеникът устоява на любовта също толкова отчаяно, колкото тя му е предложена. Това е вторият филм от трилогията на Бергман, анализираща връзките на човека с Бога.

Господин Бадии е взел решение да се самоубие, но търси някой, който да му помогне. Сам е изкопал гроба си в планината, но му трябва човек, който да го зарови и оплаче. Първо пита кюрдски войник, който му казва, че само вкусът на черешата го е спрял преди време да се самоубие. След това Бадии пита афгански духовник, но и той му отказва категорично. Накрая се запознава с един азер, който работи като препаратор на животни, има болен син и също е търсил спасение в самоубийството. Младият мъж се съгласява да помогне на господин Бадии.

През една нощ от Пражката пролет на 1968, когато по мостовете на Прага пълзят съветски танкове, в един клуб Констанца среща талантливия музикант Йено Варга с неговата специално гравирана цигулка Щайнер, която "сама движи пръстите на ръцете". За нея той свири "каноне инверсо" - една от най-сложните и емоционални музикални форми в мелодия, която не може да се забрави. nТя е символ на история за една любов, една жена и едно голямо приятелство. Музиката връща времето назад в предвоенната 1939 година, когато Прага пак е пред окупация, но от немска войска, а младият Варга се учи да свири на цигулка, влюбен в младата пианистка Софи Леви.