Филмът представя сагата за фамилията Корлеоне. Изрисува се смразяващата картина на възхода на една сицилианска фамилия, на загубата на властта и влиянието и в Америка, както и предаването им от баща на син. Майсторски се балансират сцените от семейния живот и отвратителния престъпен бизнес, в който са въвлечени членовете на семейството.

Четирима приятели от малко градче в Орегон – чувствителният Горди, печеният Крис, ексцентричният Теди и особнякът Върн, се отправят да търсят тялото на изчезнал тийнейджър. В стремежа си да станат герои в собствените си очи и в тези на съгражданите си, те тръгват на двудневна експедиция, превърнала се в одисея, при която те откриват самите себе си. Четиримата пушат, разправят си небивали истории и ругаят, защото им харесва, и заедно посрещат трудностите по пътя си.

Награденият с девет Оскара исторически филм на Бернардо Бертолучи разказва истинската история на последния император на Китай, Пуи. За основа на сценария е послужила автобиографичната книга написана от самия Пуи, а в главните роли се превъплъщават Джон Лоун, Джоан Чен и Рик Йънг. Филмът обхваща както годините в които Пуи управлява Китай и е обект на възхищение от страна на милиарди хора, така и неговото изпълнено с предизвикателства детство. Освен с аристократичното си потекло и отношението му относно нахлуващите японски сили Пуи става известен и с разпуснатия си начин на живот и упадъка, който започва да го заобикаля. Филмът на Бертолучи също така разглежда и този период от живота на Пуи в който той живее и се прехранва като обикновен селски работник. За работата си по "Последният император" Бернардо Бертолучи получи "Оскар" в категорията "Най-добър режисьор".

Ед Ууд е сценарист, режисьор, продуцент, актьор, писател и редактор, който често изпълнява много от тези функции едновременно. През 50-те години Ууд прави серия от евтини и филми, които сега са известни и обичани заради многото си технически грешки, лоши специални ефекти, голямо количество несъвместими архивни кадри, ексцентричен снимачен екип и необичайни елементи в сценария. Популярността на Ууд избледнява малко след като най-голямата му звезда Бела Лугоши умира. Към края на живота си Ууд прави порнографски филми и пише долнопробни криминални, хорър и секс романи.

Стивънс е перфектният английски иконом: идеал, издигнат от него до фанатични висоти. Той предано служи на своя господар - Лорд Дарлингтън, величествено изигран от Джеймс Фокс. Дарлингтън, като повечето британски аристократи от 30-те години на нашия век, е подлъган от нацистите в опитите си да посредничи между тях и британското правителство. Томпсън играе домоуправителката на имението, г-ца Кентън - одухотворена, волева жена, която следи с нарастващ ужас всичко, което се случва пред очите й.

Филмът проследява живота на Ковик, който от изпълнен с нежност тийнейджър - доброволец за Войната във Виетнам, се превръща в огорчен парализиран ветеран. Изпитващ силна обич към страната си, той се завръща се завръща в един много по-различен свят, от този, който е оставил, но въпреки разочарованието и трудностите, се превръща в смел говорител на всички, изгубили своите илюзии.

Филмът е създаден по истински случай - убийство през 1954-та година. Двете главни героини Полин и Джулиет, момичета от Нова Зеландия, се запознават когато Джулиет пристига като нова ученичка в класа на Полин. Двете прекарват все повече време заедно, живеейки в измислена от тях страна - Боровния, докато родителите на Джулиет не решават да сложат край на тази връзка... но двете момичета няма да се разделят.

Годината е 1953. Йосиф Сталин изглежда в добра (макар и параноична) кондиция, тормозейки всеки край себе си, избивайки всички несъгласни и държейки дори и приближените си нащрек. Всичко това стига до внезапен край една сутрин, когато диктаторът е открит проснат на пода на кабинета си, покосен от удар. Янучи предлага своя версия на последвалия хаос: бясната борба за власт сред неколцината съучастници, снишавали се досега. Всички "изтъкнати" лакеи са налице – мухльото Маленков, тариката Хрушчов, сащисания Молотов, грубиянът Жуков, както и поквареният Берия. Да не пропускаме и впиянчения син на Сталин – Василий, както и изтерзаната му дъщеря Светлана. Те се спречкват за властта с цялата си недодяланост, но отчаяни да се докопат до нея.

Ейприл и Франк Уийлър са щастлива млада двойка, живееща с двете си деца в предградията на Кънектикът през 50-те. Увереното им излъчване обаче прикрива задушаващата ги невъзможност да намерят удовлетворение в своите взаимоотношения. Франк е окован от добре платената си, но скучна работа, а Ейприл е домакиня, която страда по бленуваната си актьорска кариера.

„Военнополева болница“ (на английски: MASH) е американски филм от 1970 година, военна комедия на режисьора Робърт Олтмън по сценарий на Ринг Ларднър, базиран на романа „MASH: A Novel About Three Army Doctors“ (1968) от Ричард Хукър. В центъра на сюжета са група мобилизирани хирурзи във военнополева болница по време на Корейската война, чиито ексцентрични опити да се справят със стреса от работата скандализират част от кадровите офицери. Главните роли се изпълняват от Доналд Съдърланд, Елиът Гулд, Том Скерит, Сали Келърман, Робърт Дювал. „Военнополева болница“ печели Голямата награда на фестивала в Кан, „Златен глобус“ за мюзикъл или комедия, както и „Оскар“ за адаптиран сценарий, като е номиниран и в четири други категории. На базата на филма е създаден и едноименен сериал.

Скитник започва работа като градинар при капризен старец. Той с изненада узнава, че този ексцентричен отшелник е самият Джеймс Уейл - известният някога гениален мъж, създал в началото на 30-те години филмите за Франкенщайн. Още при първата им среща Уейл е пленен от мъжественото му излъчване и се стреми да се сприятели с него. Поласкан от вниманието, Клейтън се съгласява Уейл да му нарисува портрет. Когато обаче разказва на приятелите си за новия работодател, те стават подозрителни и подхвърлят подигравки за ангажимента му като модел.

Ловът на вещици в развлекателната индустрия от ерата на сенатора Маккарти през 50-те години е в основата на тази трагикомична история. Хауърд Принс (Уди Алън) е касиер в бар, който си заработва допълнително като букмейкър на дребно без особен успех. Един ден старият приятел на Хауърд, Алфред Милър (Майкъл Мърфи) - преуспяващ телевизионен сценарист, му прави бизнес-предложение. Левите политически възгледи на Алфред са станали причина той да бъде включен в "черните списъци" и вече не може да си намери работа. Алфред моли Хауърд да играе "подставено лице" - Хауърд ще си слага името на сценариите на Алфред, ще ги продава, и ще взема част от хонорара за всички причинени неприятности. Новата му кариера като "писател" е мигновен успех за Хауърд, и скоро той върши същата услуга за още неколцина сценаристи, попаднали в "черните списъци".