Филмът на Джило Понтекорво е един от най-въздействащите в историята на политическото кино и проследява събитията в Алжир през 1957 г., когато страната се бори за независимост от Франция. Заснет по улиците на алжирските градове и села в документален стил, филмът пресъздава алжирското надигане срещу френската окупация от 50-те години на миналия век. Докато насилието и напрежението ескалират, французите измъчват алжирски затворници за информация, а алжирците са готови на актове на тероризъм по пътя си към независимостта - децата могат да стрелят, а жените - да поставят бомби на неподозирани места. Французите печелят битката, но губят войната, след като установяват, че Алжир няма да търпи повече чуждо присъствие.

Пепе льо Моко, шедьовърът на Дювивие, е представителен за онова голямо течение във френското предвоенно кино (от "Кеят на мъглите" до "Хотел Север"), което рисува "средата" с романтични и пленителни краски. Това са все филми, в които фаталността, лошият жребий, съдбата, често персонифицирана, се сливат с мрачната поезия на неуспелите бягства, пропуснатите заминавания, измамените надежди... Пепе принадлежи на митологията на киното." Реймон Шира