Италианският отговор на "Фантазия" на Дисни е пародия на оригинала. Режисьорът е вкарал гротесков оркестър от бабички, невротизиран аниматор и гневен режисьор. Натурните кадри са пълни с хумор и са решени в традицията на немите комедии. Всичко това е в остър контраст с педантичните и скучни интермедии на Дисни. Но онова, което прави този филм шедьовър е анимацията. Всяка музикална пиеса е анимирана в различен стил, демонстриращ най-доброто от италианската школа.

В един вълшебен свят шарената музикална страна Пепърландия е нападната от Сините Скръндзи, които налагат тишина и сивота. Лорд кметът изпраща диригента Фред на борда на една жълта подводница да потърси помощ. Подводницата засяда край Ливърпул. Там Фред се среща с „Бийтълс”, които се съгласяват да преминат през изпитанията по пътя и го придружават до Пепърландия. Щом започват да свирят, жителите постепенно си възвръщат цветовете и отблъскват силите на омразата и тъгата. Провалът на Сините Скръндзи е тотален. Живописен еквивалент на света на „Бийтълс”, верен на техния дух, Жълтата подводница е шедьовър, който се появява през 1968 г. като антология на всички анимационни техники. Песните на групата се превръщат в зашеметяващи илюстрации, които се вписват съвсем естествено в едно „невъзможно пътуване”, чието сюрреалистично вдъхновение е модерната в онази епоха психеделия.

Този сюреалистичен мюзикъл е алегоричен разказ за клопките на капитализма. Филмът следва приключенията на млад търговец на кафе, който ътува из Европа. Много от акторите играят по няколко роли, което оставя зрителя с усещането, че гледа театрална пиеса.