Пълнометражният дебют на режисьора Даниел Риберо, който е адаптация на краткия му филм от 2011 г. "Не искам да се прибирам сам", спечели две награди на тазгодишното издание на "Берлинале" и събра овациите на кинокритиците. Леонардо е незрящ тийнейджър, който се стреми към самостоятелност и поне малко лично пространство в ежедневието си, управлявано от свръхгрижовната му майка. Запознанството с новодошлия в училище Габриел преобръща начина, по който Лео вижда света, поставя на изпитание отношенията му с най-добрата му приятелка Джована и разкрива пред момчето красотата и болката от първата любов.

Бившите съквартиранти от колежа Чарли Файнман и Алън Джонсън се срещат случайно на един уличен ъгъл. Пет години, след като е изгубил семейството си в атентата от 11 септември, Чарли се е отказал от живота и Алън е поразен от промяната в някога толкова жизнерадостния си приятел. В същото време самият Алън, който има прекрасни съпруга, деца и кариера, се чувства потиснат от товара на всичките си отговорности. Тяхното подновено приятелство се превръща в спасителен пояс за двамата мъже, които се нуждаят от тази връзка, за да преоткрият живота и любовта в себе си.

Приятели от поне две десетилетия и колеги в нелекия бизнес с рисуването на комикси, Холдън и Банки прекарват дните в своето студио, а вечерите по шумните барове на Ню Джърси. Животът и работата вървят без особени произшествия до деня, когато се запознават с красивата и загадъчна Алиса, която също си изкарва хляба с комикси. Холдън се влюбва безпаметно в нея, а Банки започва да ревнува. Освен това се оказва, че възлюбената му определено е жена с богато минало, което също може да се окаже проблем в най-неподходящия момент.

Филмa paзĸaзвa иcтopиятa нa ceмeйcтвo Xec в oблacт Бyĸc, Πeнcилвaния, ĸoитo ce cъбyждaт eднa cyтpин и oтĸpивaт зaгaдъчeн ĸpъг c диaмeтъp 150м в цapeвицaтa в зaдния cи двop. Te нaблюдaвaт c нapacтвaщ cтpax нoвинитe зa нoви и нoви ĸpъгoвe в пoceвитe нaвcяĸъдe пo cвeтa, cлeди oт вepoятнo пpиcъcтвиe нa извънзeмни. Koгaтo ce cблъcĸвa cъc злoвeщитe пocлaния, бившият cвeщeниĸ Гpeъм Xec ( Meл Гибcън), e paзĸoлeбaн във вяpaтa cи. Oпитвaйĸи ce дa paзбyли миcтepиятa, тoй oтĸpивa нeщa, ĸoитo зaвинaги пpoмeнят живoтa нa ceмeйcтвoтo мy – бpaт мy Mepил и дeцaтa мy Mopгaн и Бo.

Време за раздяла е вторият филм от трилогията на Франсоа Озон за смъртта и скръбта - един от най-талантливите френски режисьори в момента. В първият - Под пясъка, Шарлот Рамплинг играе жена, неспособна да приеме смъртта на съпруга си, който се удавя в морето. Филмът категорично показа, че Озон, известен дотогава основно с провокативни социални комедии, плува още по-уверено във водите на интелектуалното кино. Демонстрира и зрял, безмилостно модерен подход към темата за смъртта, избягвайки решително изкушенията на мелодрамата и лесните послания. Във втория филм красив и успешен моден фотограф припада по време на изтощителна фотосесия. Преди лекарите да му съобщят лошата новина, с инстинктът на всеки хомосексуалист той очаква да е болен от СПИН.

Разследвайки загадъчните обстоятелства около смъртта на съпругата си, Джон Клайн се натъква на тайната за страховито същество, вещаещо смърт на всеки, който го види. Джон открива връзка между свръхестественото създание и градче в западна Вирджиния, където хората са в плен на парализиращ страх. Те са преследвани от странни видения, злокобни предчувствия и усещането, че нещо ги наблюдава.

Психологът Крис Келвин още скърби за смъртта на съпругата си рея, когато неговият колега Гибарян се обръща към него с молба да проучи все по-налудничавите събития, разиграващи се на космическата станция „Прометей“. Докато пристегне там, Гибарян се е самоубил, оставяйки след себе си потайния, бъбрещ несвързано Сноу и параноичната, резервирана Гордън.