На фона на упойващо-примамливото кабаре от 30-те бавно се надига Звярът. Звярът на нацизма. Отначало това са няколко момчета в униформа, едно от които се опитва да арогантничи и бива изхвърлено от портиера. Тази безцеремонност старият берлински портиер заплаща с живота си...Клоунът в знаменитото изпълнение на Джоуъл Грей разкрива огромен темперамент и динамизъм. Под формата на невинна и глупава забава той иносказателно разказва за нарастващата заплаха. Безсмислената му усмивка крие хаплива сатира. Но филмът е немислим без невероятното изпълнение на Лайза Минели.

Дуото Елизабет Чай Васарели и Джими Чин са режисьорите на незабравимия Сам на скалата (2018), но сега са решили да се захванат с художествен филм, макар и отново по истинска история за впечатляващо спортно постижение. Новият им проект се нарича Наяд (2023) и разказва историята на легендарната плувкиня на дълги разстояния Даяна Наяд, която няколко пъти прави опит да преплува 117-те километра между Куба и Флорида - отсечка, наречена „връх Еверест на маратонните плувания“. Наяд успява на третия си опит на 63-годишна възраст, след като преди това е плувала около целия остров Манхатан за по-малко от 8 часа, както и между Бахамите и Флорида. В титулярната роля на Даяна Наяд ще видим неповторимата Анет Бенинг, а нейната дългогодишна треньорка и приятелка Бони Стол ще бъде изиграна от любимата ни Джоди Фостър.

Обикновеният Тод Бърпо, чиито невръстен син Колтън твърди, че по време на тежката операция за спасяването на живота му той е посетил Рая. Напълно убедено в твърденията си младото момче разказва пред своите роднини за невероятното пътешествие в отвъдния свят и разкрива детайли за събития, които са се случили преди неговото раждане. Объркан от случващото се Тод е принуден да обърне по-сериозно внимание на твърденията на сина си. Твърдения, които бързо започват да привличат вниманието на останалите жители в малкия град.

Време за раздяла е вторият филм от трилогията на Франсоа Озон за смъртта и скръбта - един от най-талантливите френски режисьори в момента. В първият - Под пясъка, Шарлот Рамплинг играе жена, неспособна да приеме смъртта на съпруга си, който се удавя в морето. Филмът категорично показа, че Озон, известен дотогава основно с провокативни социални комедии, плува още по-уверено във водите на интелектуалното кино. Демонстрира и зрял, безмилостно модерен подход към темата за смъртта, избягвайки решително изкушенията на мелодрамата и лесните послания. Във втория филм красив и успешен моден фотограф припада по време на изтощителна фотосесия. Преди лекарите да му съобщят лошата новина, с инстинктът на всеки хомосексуалист той очаква да е болен от СПИН.