Това е историята на едно момче в шумния и размирен град Неапол през 80 години на ХХ век. Най-личният до сега филлм на Сорентино е една приказка за съдба и семейство, спорт и кино, любов и раздяла.

Историята на гимназистката Кристин Макферсън, която се опитва да избяга от малкото градче, в което живее. Тя мечтае да се премести в Ню Йорк, като се надява нейният по-голям брат да я подкрепи и да поеме издръжката и на първо време. Това е една история за първата любов, за приятелството, отношенията между хората и не на последно място, историята за това, как всеки един от нас се опитва да намери своето място в живота.

Том работи като копирайтър в Монреал, когато му се налага да замине за провинцията, за да отиде на погребението на бившия си любовник Гийом. Там е шокиран да научи, че никой не знае кой е нито какво го е свързвало с починалия. Майката на Гийом е убедена, че той е имал приятелка в Монреал, а по-големият брат Франсис настоява връзката между Том и Гийом да остане тайна. Преди да се усети, Том е въвлечен в игра на измами и лъжи с единствената цел да се запази името на семейството, както и спокойствието на скърбящата майка. Така се дава старт на едни напрегнати отношения, които ще приключат само, когато шокиращата истина излезе наяве.

Хамид емигрира в САЩ, за да изгради кариера на писател и да постигне "американската мечта". Вместо това започва работа в малка иранска радиостанция, където се опитва да задоволи артистичните си търсения, избирайки музика за своите слушатели. Собствениците на радиото обаче искат да спечелят пари от предаването на Хамид и си поставят амбициозната задача да организират джем сешън между първата афганистанска рок група "Кабул Дриймс" и техните идоли "Металика". Последвалият сблъсък между артистична независимост и безвкусен комерс е епичен, а Хамид се опитва да опази баланса между личните си амбиции и моралния си компас. "Персонажите в този филм, въпреки че не са в особено тежко състояние, не се вписват в обстановката и търсят своя път. Аз например бях късметлия. Бях на седем години, когато нашите ме хванаха за ръка и ми казаха, че сега ще се качим на самолет и ще се преместим. Ходих на училище, лесно научих английски език.