Беден семеен мъж броди из улиците на Рим със сина си и се опитва да намери откраднатия му велосипед.
Филм за домашното насилие, който търси отговор на въпроса защо жената-жертва остава средно 10 години с агресивния си съпруг. История за едно семейство, в което нищо не е каквото трябва да бъде: домът е ад, любовта – болка, а закрилата поражда ужас. Режисьорката Исиар Болайн прави Вземи очите ми, за да потърси отговор на въпроса защо жената, подложена на домашно насилие, остава средно десет години с агресивния си съпруг. Защо някои дори настояват, че още са влюбени в този човек? Финансовата зависимост й се струва недостатъчно обяснение на факта, че всяка четвърта жена в "развитите страни" в някакъв момент от живота си преживява такава връзка.
Централно място заема спортният празник, в който участват 4000 работници-спортисти.
Мрачно и студено е. Зима е. Хората замръзват. Така е в Австрия. Така е и в Украйна. Два напълно различни свята ще се обединят в един. Изтокът напомня на Запада, така както Западът напомня на Изтока. В тази среда ставаме свидетели на две истории, които на пръв поглед нямат нищо общо. Едната е импортна. Тя започва в Украйна и продължава в Австрия. Другата е експортна - тя започва в Австрия и завършва в Украйна. Първата история е за Олга - млада медицинска сестра и майка, която иска да постигне повече в живота. Тя иска да избяга от родния си град и да емигрира. Така решава да замине за Австрия.
Саид и Халед са приятели от детинство. Един ден на двамата им е възложена мисия, която завинаги ще промени живота им. Предстои им да участват в терористична атака, от която не се знае дали ще се измъкнат живи. По време на подготовката плановете се объркват и се налага двамата да се разделят. Ще успеят ли да осъществят мисията си и най-вече да запазят приятелството си? "Филмът е толкова обективен, че е застрашителен!" Роджър Ебърт, Chicago Sun_Times
Героят на тази мрачна история, ситуирана в модерен Берлин, е 15-годишният Михаел Полишка. Когато привлекателната му, но нестабилна майка Мириам е изгонена от богатия си любовник, двамата, изхвърлени на улицата, се озовават в евтин апартамент в западащото предградие Нойкьолн. А това значи в свят на насилие, наркотици, местни банди, млади престъпници и улични боеве. Момчето със своето сериозно излъчване е тормозено от по-големите си съученици; то успява да си намери неколцина нови приятели, но става лесна плячка на местния подземен свят.
Двама опасни, напиващи се с бира хулигани вилнеят на воля из Лос Анджелис. Техните забавления скоро свършват и се задават истински беди...
Наташа е на средна възраст, работи в зоопарк и все още живее с майка си в малко крайбрежно градче. Докато се бори за своята независимост, тя трябва да търпи абсурдната реалност на своя живот, изпълнен с клюките, които жените около нея разпространяват. Тя е в задънена улица и изглежда животът няма повече изненади за нея, но един ден… ѝ пораства опашка. Наташа отначало се срамува, но решава да продължи с трансформацията и да я използва като възможност да преоткрие себе си като личност и като жена. С помощта на новия си аксесоар Наташа преживява неща, които никога не ѝ са се случвали преди – започва връзка с мъж, който я намира за привлекателна, излиза и за първи път в живота си си позволява да се държи глупаво. Но вторият пубертет, който изживява, е към края си и Наташа трябва да избере между реалността и илюзията.