Носферату е най-важният филм на немското кино" - твърди Херцог за филма на Мурнау от 1922. Но той се връща към него не за да създаде, макар и блестящо, копие на оригинала. Самият Носферату на Клаус Кински е се отличава от своя кинематографичен предшественик, изпълняван от Макс Шрек. У Мурнау владетелят на Карпатските планини е извънсоциална сила, нещо като стихийно бедствие. У Херцог той е не само интелектуализиран, отпаднала е непреодолимата стена, деляща го от обществото... Но колкото и мрачен и зловещ да е изглеждал филмът на Мурнау, той е по-оптимистичен от варианта на Херцог. Навярно защото през изминалите години се е променил обликът на злото - между двете версии лежи епохата на фашизма, на масовото унищожение... Вернер Херцог е освободил филма си от илюзиите, но това го е отвело към по-мрачни изводи.

Историята се развива по времето на Наполеон. Сюжетът ни запознава със съдбата на капитан Джак Обри и близкия му приятел д-р Стивън Матюрин. В началото на филма корабът "Изненада", чийто капитан е Обри, претърпява сериозни щети от значително по-голям от него френски кораб. Хората му са ранени. На Обри не му остава друго, освен да избяга, за да спаси кораба си и след това да го ремонтира, преди да нападне противника си.

Пътнически кораб, който трябва да бъде спрян от експлоатация, е отново пуснат на вода от новите си собственици. С голям брой пътници на борда, кораба тръгва на дългото си пътешествие, което обаче не трае дълго - той е ударен изненадващо от огромна вълна, която буквално го преобръща. Малка група от оцелели след катастрофата, ръководена от свещеник, започва да търси изход от тежката ситуация.

Ето отново Гзавие! Намираме го отново, три години след "Европудинг" - на тридесет години. Той вече е писател, но изглежда не е лесно да се прехранваш с тази професия. На всичкото отгоре Гзавие има проблеми с банката и в отношенията си с едно момиче. Въпреки това той непрекъснато се хвърля в любовни авантюри и със същата несериозност захваща незначителни ангажименти - пише блудкави любовни истории и сценарии за телевизионни сериали, поработва и като журналист. Разкъсван между бившата си приятелка и настоящата, хомосексуална приятелка, майка си и любовните си похождения, той не може да напише една проста, обикновена любовна история... Гзавие играе ролята на детегледачка за бившата си любима, гледа домашния любимец на майка си, което може да сложи край на работата му като сценарист... Но работата му дава възможността да пътува до Лондон, после до Санкт Петербург. Това може да му помогне да обмисли живота си, любовта и писането.

Каква по-благодатна история от тази на вълната емигранти, напуснали Стария свят, за да отидат в Новия в края на ХІХ в.? Разказите за перипетиите на този могъщ поток от хора непременно включват надеждите им за по-добро бъдеще, готовността им да поемат огромни рискове без гаранция за успех, шанса да се отърсят от оковите на миналото и да се изградят като нови личности на новото място. Действието се развива през 1913 г. Филмът започва в обрулената провинция Сицилия, където отрудените селяни от поколения насам с мъка изкарват прехраната си все от едни и същи парчета земя. Един ден монотонността на техния бит е нарушена от пристигането на непознат. Пришълецът идва от Америка и разправя чудни истории за охолен и блажен живот, за картофи, големи като вагоните на влака, моркови, дълги като лодки, и дървета, от клоните на които валят жълтици. Неговата задача, твърди той, е да придружи семействата на мъжете, които вече са емигрирали и щастливо работят отвъд океана, в Америка.

Филмът разказва вдъхновяващата история на Алекс Оуенс, красива и решителна 18-годишна девойка, която работи като заварчик през деня, а вечер танцува в местен клуб. Алекс трябва да се пребори за своята независимост, да намери любовта и да осъществи голямата си мечта – да танцува в Танцовата академия в Питсбърг.

Бивш надзирател от затвора е намерен мъртъв на археологически разкопки край Мъртво море. Има много заподозрени, а Еркюл Поаро трябва да реши една много трудна загадка и да намери убиеца.